Етин C2H2(ацетилен)
Етинът има много приложения. Той се използва като гориво за ацетиленовите горелки и за получаване на оцетна киселина, етилов алкохол, синтетичен каучук, разтворители, лекарства, пластмаси и други.
Физични свойства:
Етинът е газ, без цвят и миризма, малко разтворим е във вода и е малко по-лек от въздуха.
Химични свойства:
Получаване:
Етинът се получава като взаимодейства 1,2-дибромоетан с алкохолен разтвор на КОН:
От химичното уравнение се вижда, че между двата въглеродни атома се образуват две нови химични връзки. Сега техният брой стават три-2 пи връзки и една сигма връзка. Тривиалното наименование на етина е ацетилен. Етинът е ненаситен въглеводород, и функционалната му група е ─С≡С─ .
Друг начин за получаване на етин днес лабораторно и в практиката се получава от калциев карбид и вода:
CaC2 + 2H─OH -> C2H2 + Ca (OH)2
По този начин се получава ацетилен за ацетиленовите горелки. Етин може да се получи и от метан при висока температура (около 2000оС):
2СН4-> СН≡СН + 3Н2
Етин може да се получи още като се пропусне водород през волтова дъга между графитови електроди:
2С + Н2 -> C2H2
Горене:
Във въздушна среда етинът гори със силно пушлив пламък . При горене в кислородна среда пламъкът е бял, при което се развива висока температура (над 2700о С). Това му свойство се използва при ацетиленовите горелки за рязане и заваряване на метали.
Присъединителни реакции:
В присъствието на катализатор Ni и при висока температура етинът присъединява водород. Реакцията протича в два етапа:
СН≡СН + Н2->CH2= CH2 + H2-> CH3─ CH3
Заместителни реакции:
Водородните атоми в молекулата на етина са подвижни и при определени условия могат да се заместят с метални:
2СН≡СН + 2 Na -> 2СН≡СNa + H2↑
Полимеризация:
При пропускане на етин през нажежена тръба протича полимеризация, като се получава въглеводородът бензен:
