Органичната химия е основен дял на химията, който има за обект въглеродните съединения и законите на техните превръщания. Съединенията на въглерода с водорода, кислорода, азота, сярата, фосфора и други играят основна роля в жизнената дейност на растенията и животните. Първоначално такива съединения са получавани изключително от организми, откъдето произлиза наименованието. Основата на молекулите на органичните съединения са вериги или пръстени, образувани от свързани помежу си въглеродни атоми. Въглеродните скелети могат да бъдат многобройни по вид и сложност, което до голяма степен обуславя грамадния брой органични съединения - към 3 милиона, докато броят на съединенията на всички останали елементи не надвишава 50 хиляди. Само неголям брой въглеродни съединения - въглероден двуокис и окис, карбонати, някой карбиди и цианиди, са предмет на неорганичната химия. При класификацията на органичните съединения за основа се вземат въглеводородите - най-простите съединения, съставени само от въглерод и водород. Въз основа на характера на въглеродния скелет те се делят на три основни класа:
ациклени съединения - с отворена въглеродна верига, например CH3-CH2-CH3;
карбоциклени съединения - въглеродният скелет представлява затворена верига - пръстен или система от пръстени. Такива съединения са, от една страна, наситените и ненаситените пръстенни въглеводороди (циклохексан) и техни производни, а от друга страна - така наречените ароматни въглеводороди, най-важната група от карбоциклените, чийто най-прост представител е бензолът;
хетероциклени съединения[ - с пръстена структура, изградена с участието на атоми на други елементи като кислород, азот, сяра, арсен и други.
Всички органични съединения могат да се разглеждат като въглеводороди, в които на мястото на един или няколко водородни атома са налице атоми на други елементи или други атомни групи. По-важни такива са следните:
- халогенопроизводни;