Канабис
Канабисът е растение от отдел покритосеменни. Когато се използва като психоактивно вещество, канабисът често се нарича марихуана. Употребява се най-често в изсушен вид, като се приема чрез пушене. Няма съгласие за точната научна класификация, по-точно дали култивираните видове Cannabis indica, Cannabis ruderalis и Cannabis americana са достатъчно разграничени от Cannabis Sativa. Употребата на марихуана има дълга история като първото медицинско споменаване на конопа е в китайски текст от 2737г. пр.н.е. Марихуаната предизвиква лека еуфория, приятни усещания, размиване на усещанията за пространство и време и леки халюцинации при много високи дози.
Химичен състав :
Активното вещество е делта-9-тетрахидроканабинол (THC), вид многовалентен алкохол. По структура няма нищо общо с алкалоидите като хероин, кокаин или ЛСД. Смъртоносната доза за човека не е известна. Лабораторни експерименти с бозайници показват обаче, че дозите, които биха били необходими за смъртоносен ефект, не са постижими чрез стандартните методи за консумация на веществото.
Марихуаната не предизвиква физическо пристрастяване. Съществуват данни за корелация между психични разстройства и заболявания и консумацията на марихуана, но тази връзка не е напълно изследвана. Няма доказана връзка между употребата на марихуана и по-твърди наркотици като хероин.
Димът на марихуаната е най-вероятно по-вреден от тютюневия, тъй като съдържа повече карциногени. Към това се прибавя и фактът, че пушачите обикновено се стремят да задържат дима по-дълго и да вдишват по-дъбоко, за да увеличат желаните ефекти./
Канабисът е най-многотонажната стока в нелегалния трафик на наркотици. На черния пазар той се предлага под много названия според мястото и начина на получаване. Марихуана - (в САЩ) или бханг, дага, киф и т.н (в други страни) означават препарат, който се добива от листенцата, връхчетата и малко съцветия на растението. Ганджа е друг, по силен наркотик, защото съдържа само съцветия. Още по-високо в наркойерархията на канабиса стои хашишът (най-популярното название у нас). Той представлява смолата, отделена от цъфналите връхчета на конопа, и е десетина пъти по-силнодействащ от марихуаната. Има и още по-мощен препарат - така нареченото хашишово масло, което всъщност е екстракт на активни съставки на растителната маса на индийския коноп. Наркотичната активност на канабиса се определя почти изцяло от съдържанието на веществото тетрахидроканабинол. То варира между десети от процента на марихуаната до 60 % при хашишовото масло.
Канабисът, обикновено се пуши, често смесен с тютюн (в цигари или лули). По рядко се консумира през устата като добавка в храни или напитки. По-ефективен от двата варианта е пушенето - въздействието на наркотика тогава се появява след няколко минути. Симптомите зависят от дозата и от ритуала при дрогирането, а също така и от очакванията, мотивацията и настроението на консуматора. Въздействието на "тревата" (има такъв жаргонен синоним на канабиса) е доста индивидуално.В повечето случаи канабисът повишава настроението и комуникативността на консуматора, а ако се е събрала група от наркомани, те стават по-склонни към търсене на взаимни удоволствия (включително оргии). При някои хора обаче се появява безпокойство, депресия, загуба на ориентация за време и пространство. При по-високи дози може да се стигне дори до паника и халюцинации. Канабисът намалява възможностите на индивида да решава по-сложни задачи и е противопоказен особено за безопасното управление на автомобил.
Дрогата причинява умерена психична зависимост. Физическа зависимост не се проявява, толерансът е много слабо изразен, а отравянето с канабис е почти невъзможно. Затова някои определят марихуаната и хашиша като "меки" ("софт") наркотици за разлика от хероина, който е "твърд" ("хард") наркотик.