ЛСД (C20H25N3O)
LSD представлява полу-синтетичен наркотик, индолов алкалоид, синтезиран най-често от ерготамин, ергометрин и други ергот алкалоиди, съдържащи се в редица растения (понякога в симбиоза с гъбички). Открит е в началото на 20 век от немския химик Албърт Хофман, в днешно време се разпространява, като нормален тартрат - органична, йонна сол, разтворима във вода, под формата на таблетки (най-често сини, с голямо количество наркотик в тях и подвеждащ малък размер), воден или алкохолен разтвор (liquid LSD), напоени с негов разтвор "картончета" или "чаршафи", шоколадови блокчета, бонбони, гума за дъвчене и така нататък. Той е най-силният (като активна доза) и най-използван халюциноген в днешно време.
През 1929 г., Албърт Хофман синтезира различни производни на ергот алкалоиди, извличани от растения. Количествата вещества с които е работел са били извънредно малки, особено за времето си, поради високата цена на добивът на изходните алкалоиди. LSD е основно, общо и съкратено наименование (абревиатура) на множеството деривати, добити от Хофман по това време. Започнал с LSD-1 в 1929 г., в крайна сметка се е стигнало поне до LSD-718 .
Халюциногени като LSD-25, DMT, Meскалин, Салвинорин и какво ли още не, не предизвикват физическо пристрастяване, дори и в най-малка степен. За сметка на това ви променят психически. Може да предизвикат психическа зависимост, но тя никога не е страшна и в никакъв случай не може да се сравнява с непреодолимата жажда за все повече и повече, която наркотици, като кокаин, амфетамини, хероин, морфин и така нататък рано или късно предизвикват (всъщност при коката се стига до една огромна психическа зависимост, но си има и количествена граница, която се достига веднъж и не изпитвате нужда да я прекрачвате; това е и една от големите й разлики, спрямо хероина). От друга страна промените в психиката, които може да предизвикат халюциногените, понякога са може би и по-страшни.
Механизмът на действие на LSD-25 и до ден днешен не е изцяло изяснен. Известно е, приблизително чрез химична близост с кои нервни медиатори алкалоидът оказва ефектите си върху организма - серотонин, хистамин, ацетилхолин, допамин, епинефрин (адреналин) и норепинефрин (норадреналин). Има няколко предположения, които частично обясняват ефектите на алкалоида, по отношение на сродството му със серотонина - инхибира пресинаптично и/или постсинаптично 5-HT неврони, частичен агонист е на определени серотонинови рецептори и рецепторни области, в кората на главният мозък. Всъщност, това че диетиламидът на лизергиновата киселинана е поне частичен агонист на някои серотонинови (5-HT) рецептори е научно доказано. И не само това при неопределени условия LSD предизвиква постоянни промени (дефекти) в някои от тях. Лечение за това състояние няма. Рецепторите на нервните медиатори представляват строго специфични белтъчни структури, намиращи се в точно определени неврони, част от мозъчната кора. Веднъж деформирани, тези белтъчни структури не могат да се възстановят. Това означава, че серотонинът вече не пасва пространствено на активните им зони 100%, а само частично и функцията му, изпълнявана благодарение на това характерно напасване, вече не се извършва правилно. В химично отношение молекулата на LSD-25, както и на останалите ергот алкалоиди, били те естествени или синтетични, е много нестабилна. На практика, ако разтворите LSD в чешмяна вода, той ще се разгради в нея, поради това, че е хлорирана. Пряката слънчева светлина също го разгражда. За да бъде съхранен за неограничено дълго време, трябва да се постави в тъмен херметически затворен съд, с инертна атмосфера. Чистият тартрат на диетиламида на лизергиновата киселина, еквимоларно кристализирал с метанол (кристализационен метанол, остатък от този, с който се извършва финалното пречистване) представлява бяло, кристално вещество, което разклатено на тъмно изпуска малки жълти искрици. Ефектите на ЛСД са непредвидими и могат да имат дълготрайни или дори постоянни психоемоционални последствия както позитивни така и негативни. Той може да причини психично и сетивно объркване (по-големи дози са в състояние да причинят коренни когнитивни промени, например синестезия), при което се получават халюцинации с много интензивни цветове. Тези халюцинации създават усещане за изкривяване на звука и се съпътстват от липса на ориентация за време и пространство. Възможно е настъпването на паника и параноичен страх от преследване. При продължително употребяване на ЛСД може да се развие шизофрения или дълбока депресия.
Признаците за употреба на ЛСД:
- разширени зеници
- висока температура
- повишено кръвно налягане, учестен пулс
- липса на апетит
- пресъхнали устни
- безсъние
структурна формула на ЛСД
ДМТ
Общи химически данни:
DMT е алкалоид, който предизвиква интензивни визуални халюцинации и други психоделични ефекти. Към DMT се отнасят и няколко други химични съединения, с подобна химична структура.
Начин на дозиране:
DMT бива най-често разпространяван под формата на кристали с бял или розов цвят. Основната особеност, която отличава DMT от другите халюциногени е бързата интоксикация, която настъпва в следствие на употреба му. Неговата продължителност (пълният цикъл на действие на халюциногена) е само един час. Човешкият организъм развива търпимост към наркотика незабавно. При неговото пушене от значение е единствено продължителността на първото инхалиране. По - нататъшните вдишвания не оказват съществено влияние.
DMT приет орално в дози около 1000 мг е неактивен. При мускулно или подкожно инжектиране (както и при пушенето) на веществото първите симптомите се появяват при дози от около 30 мг. Дози от 50 мг до 100 мг предизвикват силни визуални халюцинации и мощни психоделични ефекти. Дозирането се извършва на базата на 1 кг човешко тегло 1 мг DMT (забележка: не съществува точен метод, по който да се определя дозирането на халюциногените при различните хора! Дадените стойности са приблизителни и в никакъв случай не са общовалидни за всички хора!)
При приемането на DMT орално, веществото не е активно. Възможно е комбинирането му с МАОИ (моноамино оксидаза инхибитори), които блокират разрушаването му в хранителната система и мозъка. Някои източници сочат че МАОИ увеличават два пъти действието DMT. ( МАОИ могат да бъдат изключително опасни, при комбинацията им с определени вещества! Комбинацията им с анфетамини, метанфетамини и значителен брой други наркотици може да бъде смъртоносна!)
Действие на DMT:
Първите симптоми се появяват непосредствено след приемането на наркотика. Типична е появата на звукови халюцинации, дезориентираност, високо кръвно и в последствие напълно замъгляване на зрението и визуални халюцинации. Възможна е загуба на всички вътрешни чувства (неспособност на пациента да определи дали диша, има сърдечен ритъм и така нататък) през първите няколко минути. Интоксикацията настъпва изключително бързо и след петата минута се наблюдава постепенно намаляване на психоделичните ефекти. След 30 минути настъпва известно успокоение и почти напълно изчезване на визуалните халюцинации. При употреба на дози над 150 мг, физически симптоми преобладават и не са типични толкова интензивни халюцинации и други психоделични ефекти. Не е известно да се развива физическа или психологическа зависимост към DMT.
структурна формула на DMTинертна среда