Съединения -> Ненаситени въглеводороди -> Етин

Етин C2H2(ацетилен)

Етинът има много приложения. Той се използва като гориво за ацетиленовите горелки и за получаване на оцетна киселина, етилов алкохол, синтетичен каучук, разтворители, лекарства, пластмаси и други.

Физични свойства: 

Етинът е газ, без цвят и миризма, малко разтворим е във вода и е малко по-лек от въздуха.

Химични свойства: 

Получаване:

Етинът се получава като взаимодейства 1,2-дибромоетан с алкохолен разтвор на КОН:

От химичното уравнение се вижда, че между двата въглеродни атома се образуват две нови химични връзки. Сега техният брой стават три-2 пи връзки и една сигма връзка. Тривиалното наименование на етина е ацетилен. Етинът е ненаситен въглеводород, и функционалната му група е ─С≡С─ .

Друг начин за получаване на етин днес лабораторно и в практиката се получава от калциев карбид и вода:

CaC2 + 2H─OH -> C2H2 + Ca (OH)2

По този начин се получава ацетилен за ацетиленовите горелки. Етин може да се получи и от метан при висока температура (около 2000оС):

2СН4-> СН≡СН + 3Н2

Етин може да се получи още като се пропусне водород през волтова дъга между графитови електроди:

2С + Н2 -> C2H2

Горене:

Във въздушна среда етинът гори със силно пушлив пламък . При горене в кислородна среда пламъкът е бял, при което се развива висока температура (над 2700о С). Това му свойство се използва при ацетиленовите горелки за рязане и заваряване на метали.

Присъединителни реакции:

В присъствието на катализатор Ni и при висока температура етинът присъединява водород. Реакцията протича в два етапа:

СН≡СН + Н2->CH2= CH2 + H2-> CH3─ CH3

Заместителни реакции:

Водородните атоми в молекулата на етина са подвижни и при определени условия могат да се заместят с метални:

2СН≡СН + 2 Na -> 2СН≡СNa + H2

Полимеризация:

При пропускане на етин през нажежена тръба протича полимеризация, като се получава въглеводородът бензен: